Из кървави следи във нощи черни
заскитах с самотата си неверна.
Заслушано в прибоя на морето,
отчаян ритъм следваше сърцето!
Една цигулка на щурец ме стресна,
по бузата ме южен вятър плесна,
далече гларус ми изкряска нещо,
в нозете пясък скърцаше горещо.
Забравила за миналите битки
на форнта на живота ни коварен,
усещах, че в главата няма нищо,
че точно днес светът е идеален! ...