Без тунинг
По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта.
Отеква клонче скършено
и бодва островършено
под пелената сънена стаената душа.
Пропуква се черупката на миналите дни
и се завърта шеметно
машината на времето,
и дращят ме по гърлото приспаните вини.
С какво ли не преглъщах ги, с какво не ги церих?
Признавах ги, отричах ги,
забравях ги, изричах ги,
но жилото им стъклено така и не смирих.
Във всяка нощ безмилостно пробойната расте
и дърпа ме към дъното,
изскочила от тъмното
измамната утеха за простени грехове.
Почакай ме, лодкарю, не пропускай моя бряг,
греби с веслата здравата,
води ме към забравата.
Кому е нужен моя дневен, зле гримиран свят?
© Росица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Умееш да въздействаш с меланхолията си!
Адмирации за фОрмата - "затварянето" на два къси реда между два дълги във всеки куплет, подсилено от римовата структура (А-Б-Б-А), стъпката - всичко това допринася много за общото въздействие. Изпипано е, но не звучи изкуствено, а се лее непринудено и отнася мисълта и въображението "по улея на времето". Супер е, Розита!
-
Благодаря, приятели!
Дочка - отговорът ти е не по-малко провокативен - благодаря -
Светът със грим нескопосен
и тъжен кръгозор
досажда със въпросите,
прилича на затвор...
Прилича и на отговор
във правилен аспект
когато срещнеш погледа
на точния човек
Благодаря за провокацията -
Харесах!
-
Хареса ми!
-
Твоя свят е нужен на самата теб,важното е да го приемаш такъв какъвто е! А винаги има с какво да се цери!
-
ЧНГ, Ивайло
-
нужен е, Роси....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пред такъв анализ мога само почтително да мълча
Повечето ми стихове идват на бял свят първо като мелодия и настроение, а чак след това като думи и ефектът от стъпки и структури не е търсен нарочно - просто така ми се получава