Невръстни издигат вълни гордостта си,
надвисват над прибоя оглушал,
с удар нов изхвърлят над брега си
мощта от вятър див и побеснял.
Разгром! След миг в дълбочината
отстъпват във подводна морска шир,
а там невидими прииждат в далнината
вълни, изплували от пясъчния мир.
И ден след ден морето тъй накъдря,
в каскадна пяна лее вълнолом,
без тях вълните… чара що ти струва?!
Без тях си имитиращ небосклон.