Oct 31, 2007, 10:28 PM

Без тъга 

  Poetry » Landscape
989 0 14

Съблечени, тополите
протягат сиви пръсти
към нямото небе.
Два облака намръщени,
изцеждат тежки капки
над почернялото поле.
Накацали по храстите,
летни спомени разказват
дузина пухкави врабци,
а земята,
с килим от осиротели листи
цяла се покри.

Снежинки!
Чистотата им
тъгата заличи.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??