anityyyyyy (Анита)
4 7
Nov 9, 2007, 5:33 PM

Без вина виновна 

  Poetry » Other
947 0 8
Хайде давайте, наредете се на опашка.
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало...
Свикнало е да бъде наранявано.
Защо? Каква е причината?
Нима да искаш малко любов е грешно?
Нима е грешно да поискаш да си щастлив с някого?
Явно, да...
Тогава, щом съм грешна,
оковете сърцето във вериги -
да не види вече топлина,
да тъне в бездната на самотата,
раздирано от болка и тъга.
И нека само ангелите бели разбират моята съдба.
Поне еднички те да знаят защо съм наказана със самота...

© Анита All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??