Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад?

И образът е бил свидетел -
подобие на двойник наш,
когато времето летяло е,
а ние в полет със замах
се реехме из висините,
обгърнати от порив нов,
защото там - дълбоко във гърдите ни
е расло зрънцето на младата любов.

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
И заедно с косите сиви,
и бръчките, издаваши умората,
остава скрито във сърцата ни
отглежданото цвете на зрялата любов.