В лято беше – така и остана,
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича
и на лист от дървото отронен,
и на сън чакан, но необичан,
и на ангел от рая прогонен.
Овдовя от молитви и храма,
а летата ми – дните рождени,
в тях изливам тъгата по мама
във море от сълзи, но нетленни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up