* * *
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания. Сърцето ми изтръпнало се свива.
Пулсират в мен от древното до сетното
епохите, понесли се към бъдещия хаос –
аз търся пак богатството безценното.
До гуша съм затънала във нанос.
Към вас крещя днес пак, експресни пътници!
Не чувате ли истинския зов?
На суетата поставете граници! ...