Безценно

May 3, 2009, 8:26 PM

Poetry » Love

964 1 2

Понякога е нужно само

син къс небе и светлина,

процеждана през тих прозорец

с оранжеви ухания.

Докосване на мъжко рамо

с усещане за топлина

и смях под спуснатите щори

сред розови дихания.

Венец в косите на момиче

и много пухкави мечти.

Куп обещания, дарени

и руменеещи от свян.

От маргарити и лютиче

стъкмено щастие, почти.

Свят съкровен и скъп, безценен,

за теб и мен в едно събран.

Please sign in with your account so you can comment and vote.