БЕЗЧУВСТВИЕ
От теб безчувствие към мен струи.
Заета си със твоята драма на жена.
Болести и неволи край себе си броиш,
за теб са чужди моите времена.
Горещите ти ласки още помня.
Още защо целувам те насън?
И правиш ме любовно зомби,
а колко жени чакат ме навън.
Как да тръгна, тялото ми те желае.
С любовна верига ме закачи.
Навън пристига пролетта – май е.
А любовта в менe плаче.
© Мимо Николов All rights reserved.