С окови железни

оковах доброволно и тази стена.

Не чакам аз вече възмездие,

погребах тук всеки цвят,

всеки вик „свобода!”.

С черно-бял бензин сега те поливам,

захвърлям и пламъка гневно по теб.

Омраза и обич завинаги сливам,

незряща за мрачното сиво небе.

Изгаряй, но аз не ще се обърна!

Защо ми е да гледам как страстно горят

всяко чувство, наето - невърнато,

всяка тухла, с коят' те градях.

Не искам да ви притежавам повече,

неща и вещи; скапан материален свят,

в който без да искам съм въвлечена,

ето, подарявам ти последния си цвят!