Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога.
Безчувствено се нижат часове
и някаква безименна тревога
пробуждаме със свойте гласове.
Лениво делникът остъпва място
в трамвая на безпътния водовъртеж
на мойта съвест, в която бясно
мислите ми удрят се в летеж... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up