Бездна...
А в нея ме чака смъртта.
Свалям обувките, дрехите... всичко.
И по пътеката тръгвам сама.
Сълзите в очите изсъхват от пламъците на ада,
изоставени мъртви души ръце към мене протягат,
молят се за пощада.
Но и аз съм грешна като тях,
не съм ни мила, ни човечна, ужасно лоша бях.
За тук е моят последен билет,
с дявола редом да съм занапред.
За мен живот ще има след смъртта, ...