БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ

… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,

забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,

защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,

кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат?

Да сме орляче слънчеви деца? – ветрейнали над бездните хвърчило,

и да летим под хиляди слънца, за миг дошли по Божията милост?

Нали еднакво слънцето пече за всинца? – и ни сипе благодати?

Нали две риби, хляб – едно парче – Господня милостиня Бог ни прати?

И питам се – кух дървен философ, на всички ли дъските си ни хлопат?

Светът е светла бездна от Любов! А ние го превръщаме във пропаст.

13 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 20 ч.