Jan 9, 2018, 7:34 PM

Безнадеждно стихотворение 

  Poetry
703 7 11

Самотен дом, избавен от комфорт,

над който властва само тишината...

Една любов убита чрез аборт –

разпъната на кръст, но неопята...

 

Това е моят дом и затова

от него много скоро ще избягам.

Но надали, надсмогнала гнева,

ще си свирукам с "шапка на тояга"...

 

Крещят у мен с неистова тъга

свистящи бури, спрели ветровете.

Но всичко мое свършва на шега,

тъй както и започна. Спрете

 

да гледате във сребърния съд,

където ужким вино е разлято.

Животът е един безкраен съд,

смъртта на който е добър приятел.

 

© Елия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??