Влезеш ли веднъж в лодката на живота,
тя ще те люлее с пълни сили.
Пързаляш се и падаш върху найлона,
със който някога те бяха припокрили.
Когато се роди дете, то първо проплаква,
защото се разделя от топлата майчина утроба.
Остава само, а животът го очаква,
за да го запознае със хорската отрова.
Стъпките ни са осеяни със тръни,
а пътят е само един.
Наранена от камъни и от тежки думи,
се питам дали все някога ще победим. ...