Бездомни вий сте, но с души копнеещи,

окови тежки, притискат ви стремежите.

Вие сте птици - затворени, милеещи,

за въздуха, за вятъра и волните водовъртежи,

в чиито пазви свободно да преплитате желания,

с воля безгранична

да плуват в Лета вашите ридания и страдания,

и само гледка идилична

да се разкрива, тъй красива и свенлива

пред вас, трескави мужици,

но по паниците ви празни, накацали мушици.

Сред ветрове и голи сгради,

голи сгради, грамади злоради,

тъпчейки блян след блян

и вие отново сте отчаяни

и криете голотата си със свян,

а постройките изящно изваяни

премрежват взора ви със сълзи,

и плувате отново сред голите улици,

в немотия и беди,

сиромашеството трайно оставило следи,

не ви напуска,

притиснало гърлата

и има миг, когато схватката отпуска,

когато тялото без дух е на земята.