Бездомни вий сте, но с души копнеещи,
окови тежки, притискат ви стремежите.
Вие сте птици - затворени, милеещи,
за въздуха, за вятъра и волните водовъртежи,
в чиито пазви свободно да преплитате желания,
с воля безгранична
да плуват в Лета вашите ридания и страдания,
и само гледка идилична
да се разкрива, тъй красива и свенлива
пред вас, трескави мужици,
но по паниците ви празни, накацали мушици.
Сред ветрове и голи сгради, ...