Aug 8, 2009, 12:27 AM

Бездомник 

  Poetry
376 0 1
БЕЗДОМНИК
Остава отвъд пияна нощта.
Във локви танцуват дървета.
И дебне всред сенки смъртта
над спящите в мрака павета.
Бездомникът с мъка огън кладе –
искри към звездите изпраща.
Тази вечер не пита къде
и кой за глада му ще плаща.
Лицето с неонов оттенък блести,
загледан е блудният син.
Виновно в очите му болка люти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??