Здравей, любов... До скоро виждане!
Не е ли късно да запалваш есенната шума?
Аз дълго чаках да ме стоплиш и сега отивам си,
завила в себе си случайно подарени думи...
Със тях ще те прошепвам в своите безлуния
и във сумрака на белязани секунди ще боля...
Ще се надбягвам с ветрове и дати до безумие,
перцата на отрязаните си криле да преброя...
Събрала съм багажа си във чантичка мълчание
и крия късчета сърце във две хартиени цветя -
запазих ги от времето, когато ме обичаше...
На име и без име, до бездумие... Като мечта... ...