Бездумна съм...
И всеки звук ме дразни.
Всяко нервно окончание "боли"...
Безпомощна лежа на земата,
като уцелено животно,
готова да посрещна смъртта си.
Безсмислено тръпки ме лазят
и от обич сърцето ми се пръсва...
А искаше ми да да има смисъл...
Безпричинно живота ми се срина.
За една секунда... и пак същият кошмар.
Дали вече от безсилие, ...