waterflower (Есенна песен)
26 20
Dec 26, 2010, 9:40 AM

Безгласна песен 

  Poetry » Other
1187 0 7

Да живееш, облечена в чуждите думи.

Да се смееш фалшиво на плоски шеги.

Да вървиш по пътека, чертана накриво

и да вярваш, че в края по-малко боли.

 

Идеали прегръщаш, там, някакви сиви.

А пък вътрешно призрачни лееш сълзи.

С пръсти стискаш за гърлото писък без сили.

Колко жалко- гласът ти в сърцето ти спи.

 

И те викат, и съскат - в главата ги чуваш.

Всеки мисли, че знае от друг по-добре.

А това, дето носиш веч няколко зими,

само ти го усещаш как остро боде.

 

А вериги на дълг жлъчно душат света ти.

Те изпиват с наслада вкусни капки живот.

За пощада те молят куп надежди, да, луди!

Не превръщай се в хорски, тъй жалък робот.

 

Ти все някога смелост за песен да имаш -

аз желая ти с искрена болка, дете.

И ще гледаш назад, пак сама посред зима,

как цедиха те грозно чужди, груби ръце.

 

© Есенна песен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??