Безимена история

Jun 24, 2006, 6:16 PM

Poetry

4.8 / 4

1072 0 3

Вървях по улиците мрачни, пусти
и срещнах там една душа,
приседнала на тротоара във прахта
да плаче тихичко за любовта.
Приседнах мълчалив до нея -
разказа ми история далечна,
как свързала тя двама млади
със сладката отрова на страха.
А този страх бил обич свята, чиста,
изпълваща душите им с живот
тъй истински, кристално-нежен,
той стягал ги с безмилостен хомот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Random works

За мравката-удавник в моя супник
The Lake

The Lake Sometimes I just wish I could find the place Where I can lay my head to rest... Somewhere n...
Но пристан има

Н О П Р И С Т А Н И М А Разсъмва се. Безкрайна белота от снежна нощ минава в светъл ден. Но днес не ...
Reality is music

Music is a phantom and a muse, it can frighten or amuse. Music is an illusion so real you can't help...

More works »