Ранен лист отронва есента...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността –
завърта се отново кръговрата
от Пролет, Лято – иде Есента
и танцът тъжен на листата.
Те много са в короната над ствола.
Трептят от хлад във утринта –
душата ми настръхнала и гола
усеща, че един не е сред тях. ...