Безименна гара е моят живот,
като отдавна изгубен,скъпоценен кивот.
А там,на далечният краен перон
стои и ме чака последен вагон.
Години поправях,градих и редих,
цветенца засявах,тревите косих,
със плевели/ грижи/ се борих докрай,
тревогите мои никой не знай.
Любимите хора с последният влак
изпратих,но пак не подгънах ни крак.
Заминаха и децата на разни страни,
сама съм сега между четири стени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up