Сред поле в сребриста пелена
хлътнал гроб обраснал в бурен
и над него в тази пущина
нито кръст, ни знак е турен,
да напомня за човека –
за Родината пролял кръвта.
Пътник ако някой ден се спре
най-случайно тука, във този край,
на чий гроб цветя да сложи
и поклон да стори, не ще знай!
Ни глас, ни звук, ни стон. Пустота!
Кът забравен, чужд и мъртъв,
тягостна и тежка тишина.
Само нейде там зловещо вий
пес самотен в тъмнината
и за миг поспре се, и пак забий
той муцуна към луната.
Гроб незнаен, пуст и хлътнал...
Пътниче, ако дойдеш, поседни
ти на камъка до гроба
и сведи глава, и замълчи.
Почести отдай на воина,
паднал за народна свобода.
Той бе воинът, убит при щурм,
от девета плевенска дружина.
По чело целуна го с куршум
вражеската карабина...
Тук бе ад, картечен лай и зной
и шрапнел подир шрапнела.
Гръд до гръд гореща. Кървав бой
и земя окървавена.
И „ура” се носело навред
тук сред голите полета,
и „ за знамето на нож, напред –
за Родината момчета!”...
Във неспирния и победен щурм,
там при Дойран – не далече,
в устрем срещаха с гърди куршум
славно нашите момчета.
Ето на, цял век почти подир –
гроба им е веч забравен –
и сред чуждата, незнайна шир
заличен е – изоставен...
Днеска мене много ме боли
за честта ни съкрушена,
че забравели сме вече ний
светостта ù съкровена.
За честта на наший флаг свещен
и за прослава на страната,
братя, слава, вечна слава вам –
паднали за свободата.
Гробът ви забравен пантеон
е на българската слава
там при Дойран – Одрин, Балатон,
чак от Булаир до Драва –
слава! Вечна слава вам, герои! –
напоили със кръвта си
всяка педя родна пръст във бой,
в бой прославен с врага ни...
По поля, баири и навред,
дето нашите момчета
кръв проляха, Родино, за теб,
още носи се: ”Ура, Напред!” –
там по бойните полета.
Не за своя полза – келепир,
не за лаври те умряха,
ни за златния телец – кумир
смело към смъртта вървяха.
Родино, за теб умряха...
20.07.2010 г.
© Христо Оджаков All rights reserved.