Oct 18, 2008, 5:51 PM

Безименно 1 

  Poetry » Love
975 0 14

 

Боли. А болката набъбва бавно,

не е като от удар с нож.

Боли по малко, нахално плавно,

в страданието ми намерила разкош.  

 

Боли. Утайките от стари чувства

заплуваха във днешната ми чаша чай,

от загорелите стени на спомена отлющени -

изсъхнал спомен с предсказуем край.  

 

Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,

с присвито гърло сърбам днес,

от билето омайно на измамата,

подправено със щипка натрошена чест.

© Здравка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??