В море от вечност вечно плавам,
греба със шепи блян суров.
Сърцето ми - потъва в мрака,
не пламва капчица любов.
Вълни заливат бреговете черни
и блъскат се сами безспир.
Окъпани, крилата, в пясък
загубват се в изгубената шир.
А небесата златни пламват страстно
обагрени, целуват древни бряг.
Далечината плаши, впускам сили бясно,
сам, замислен, във вечния си бяг…