Зазидах се в рововете зад себе си.
Затънах в рохки ями все пред мен.
Забравих, че говорех си със вятъра,
и че люлеех нощите си в светъл сън.
Забравих устрема на птица бяла.
На глътки пия мълчаливата вода,
която тайна е дълбока на жената,
която бях, или която съм сега.
Мен мъртвата вода не ме засища,
но пия я и сухри ми самотната душа.
Със залеза споделям здрачината
и слива раздробения ми ден с нощта. ...