Безименно
Днес беше тъжен ден – 1 февруари, Ден на загиналите от комунистическия режим.
На този ден преди 75 години народният съд осъжда на смърт 2730 души - сред тях трима регенти, трима министър-председатели, 33 министри, 67 народни представители, 47 генерали, всички областни и околийски управители и полицейски началници, много кметове,свещеници, интелектуалци, индустриалци и др. Много от тези хора са осъдени само защото са част от определена класа, прослойка или фамилия. Една част от тях са получили присъди посмъртно, след като са били убити от шпицкомандите на новата власт непосредствено след 9.ІХ.1944 год.
Няма да коментирам законността на този съд, начинът по който са се водили делата и мотивите за произнасяне на присъдите. Мен ме шокира азиатската бруталност на изпълнението им - още същата вечер, без каквото и да е право на обжалване, без да дадат на осъдените възможност да се сбогуват с близките си, без поп (все пак повечето са били вярващи хора), без прокурор. Просто са ги избили един по един и са ги заровили със сгурия като кучета.
Войната е отвратително нещо. Тя отприщва най-долното, най-перверзното най- животинското от човешката същност. В най- новата ни история има много срамни петна - и преди и след 9.ІХ 1944 год. Но този т.нар."народен” съд, неговите присъди и тяхното изпълнение надминават границите на човешките представи за жестокост и извратеност. Да изтреби, да репресира, да унижи целия елит и оттам да наплаши до смърт целия си народ е способна само една фашизоидна клика, която пет пари не дава за конституция, закони и управия в полза на хората.
Дълто се колебах дали да публикувам в този сайт по-долното. То е писано преди две години, когато някои новоизлюпени „антифашисти” се опитаха да оправдаят насилията и античовечната същност на този съд. Този стих не е за мъртвите, за тях, които и да са те – Бог да ги прости! За нас, живите – това е нашето минало. Не можем да го върнем, не можем да го променим, можем само да го помним, защото в това минало е ключът към нас, към сегашното ни битие и към нашето бъдеще.
Д.Г.
БЕЗИМЕННО
Народен съд. Разстрел. И обща яма.
Тела засипани набърже с пръст.
Във място тъмно, глухо и незнайно
Ноще. Без знак. Без кръст.
Кому тез мъртъвци тъй нужни бяха?
По кой закон въздаде се таз мъст?!
Нали за теб Родино живи, те - боляха
и носеха си своя кръст.
Не искам имена да споменавам,
но камък ми е още този срам –
Аз мога да простя но не забравям –
една България заровена бе там!
***
И днес, и тук, след толкова години,
когато кажем „Бог да ги прости”
намира се по някоя гадина
Да се изхрачи, и да завони…
За мъртвите навярно „Все e тая!”.
За живите са земните неща –
Аз на убийците прощавам...
Но на гадините – не ща!
© Димитър Ганев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всяка диктатура на това се крепи - на зверствата
-
На 02.05.1944г. от дома си са били принудени да излезнат навън за "разговор" , по чехли шестима младежи - от 20 до 32 годишни, заведени в Етрополския балкан и разстреляни като кучета, без съд и присъда. Мечтатели с идеи, но не в това, което ние мислим, че е комунизъм. Дядото на мъжът ми е сред тях - П. Геровски. Грешката му е била, че просто е бил добър оратор. Тези зверщини описани по горе си имат предистория. Методите са били едни и същи.
-
Поздравления, Димитър! Бог да прости убитите.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Скъпа Даниела, такива случаи има много – и преди и след 9.ІХ.1944 год. и аз в никакъв случай не искам да ги омаловажа или оправдая. Изстъпления е имало – и в България и във много други страни по това време. Но колективна вина и колективна смъртна присъда над 2730 души, само заради само заради принадлежност към бивша власт, класа или прослойка няма в нито една държава, освен в СССР. Този съд не е наказателен – той е репресивен. Неговата цел е да наплаши, да смрази всякаква съпротива и опити на демократично управление в следвоенна България.
Драга Пепи, не всяка диктатура е свързана със зверства има и меки диктатури, такова е било управлението в България преди 9.ІХ и точно затова е било възможно спасяването на близо 50 хиляди български евреи. В историята нищо не е само черно или само бяло. Каквато и да е – това е и такава е нашата история. От нас се иска само да не допуснем тя да се повтори като фарс.
Д.Г.