Бягайте, делници, далече от мене,
аз само празниците вече обичам.
Какво ще ми поднесеш ти, време?
Няма смисъл след тебе да тичам.
Ти си една несправедлива жестокост,
в теб няма дори и капка надежда.
Невъзмутимо и с цинична кротост,
час подир час, ти до край довеждаш.
Бягайте в мрака, призрачни силуети,
там търсете в болките своето его.
Нямате място, където нещо свети,
треперете от страх вечно от него. ...