БЕЗКРАЕН ДЕН

Отзад е безкрайност – отпред е безкраен лес,

а ние в средата във нашето Винаги днес,

с Любов – съвършеното еко-Гориво,

осмислящо дните, човешко Огниво.

Огласих зората с първото си мнение...

Завъртяха се стрелките на едно приключение.

Шеметно препусна Отреденият ми ден,

във един, напълно, свят неподреден.

Първият час – емоция, памперс и уста –

искаха от мене като гъба да раста.

Вторият час се учех да пиша и говоря –

в мислите на другите прозорец да отворя.

В следващите часове – пороища емоции,

с тектонични колебания, често на промоция...

Хвърлях се смело във битки и спор

с оскърбителите на истината – давах отпор.

Бях млад и наивен, без страх и пресметливост –

рицар на измамната и недостижима Справедливост.

Учех се за утре незавършено да не оставям.

Исках всичко сам да направя.

Учех се за щяло да не се оправдавам,

търпеливо да изслушвам, кратко да говоря.

Учех се и за нещяло да не се обяснявам,

логореята досадна в мене да преборя.

Учех се да не отговарям на въпросите с въпрос.

За приятелите да изграждам арков мост.

Да имам волята да правя – не да се надявам –

да не се моля, а мистичното да съзерцавам.

Учех се да не изпадам в плен на обидата –

тя ражда неадекватен порив за отмъщение.

Тази емоция е зрелище като коридата –

там здравият смисъл е в забвение.

Винаги емоцията мисълта изпреварва.

Учех се разумът да не я оправдава.

Не нещата ни тревожат – според класика –

мнението за нещата в нас тревожно блика.

А сега се уча да остарявам бавно,

ако може без драми – тихо и плавно.

Във съответствие с биологичния закон

да направя място и за други – мълчешком.

Като квант енергия от мегаорганизъм

на родените и всички неродени човеци,

в моя Следобед вече влизам,

вкусил вечност в земните сюжети.

Жива е мечтата, макар и белокос,

да кръстосвам пространства, както албатрос.

Да науча тайните на тези птици –

без да кацат, как прелитат материци.

Казали са: Битието чрез нас говори.

Не измислям нищо, всичко съществува –

щом широко очите си отворя

дежа вю в съзнанието нахлува.

Времето си няма задна скорост,

а напред, на шеста, във обърнат конус...

Затова франсето мисъл ражда:

с лошо вино не утолявай жажда!...

Но аз не очаквам да бъда дарен

със Късен следобед в Безкраен ден.

А искам до късно за всички мечтатели

да има Гориво, Огниво и приятели.