Oct 12, 2010, 11:50 AM

Безкраен канон... 

  Poetry
633 0 5
(... или по-скоро опит за такъв... а може и ракоход... като този тук )
вятър нежно обгърнал липите
вае всяко листо поотделно
утолява страстта си в реките
че отдавна е време разделно…
в мокри сенки притихнал на прага
по прозорци клавиши рисува
после някъде себе си чака
и безсилен с морето тъгува…
и вали в цветове от стеблата
с влажни устни постели бродира
да обгърне с надежда тъгата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??