Празно е
Духът не спира да гори забравен
в пустошта на безпределна нежност
изгнаник тих, самотник мразен
плаче в дебрите на тъмна вечност.
Тихо е
Няма глас, чийто вик обречен да смрази душата,
подтисник липсва, там където светъл лъч синее
в забрава, тичешком, сред звуците на красотата,
във вековните гори изгубената радост грее.
Плач във самотата
Няма глас, чиято светла мигновеност да даде утеха
в океан на мрака потапя се отново тъжна младост
време,мисъл отнесени по път поеха,
думите счупиха се в забравата на огнената жалост.
© Mgg All rights reserved.