Безкрайна шир
се е разстлала
във душата -
мирише на узряваща пшеница
и тъй е сладко
да живееш.
На слънцето не му се тръгва
вечер,
затуй заспива тук наблизо -
във сърцето.
То нощем
повече и от звездите свети.
Безкрайна шир,
уютно сгушена
в небето...
© Кирилка Пачева All rights reserved.