Безкрайност

Oct 16, 2011, 9:10 PM

Poetry » Phylosophy

944 1 5

Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират.
Стъпки минават и то ги измива,
изтрива следите от време.
Само мойте следи не изтрива,
че аз съм море от вселени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безкрайност

Want to read more?

Random works