alistef (Албена Стефанова)
177 372
Oct 16, 2011, 9:10 PM

Безкрайност 

  Poetry » Phylosophy
836 1 5

Безкрайност

Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират.

Стъпки минават и то ги измива,
изтрива следите от време.
Само мойте следи не изтрива,
че аз съм море от вселени.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??