Jun 2, 2014, 7:46 AM  

Безкраят на душата 

  Poetry » Phylosophy
492 0 2
Безкраят на душата
О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността.
Искрят зеници, изгреви, сияния..
изкъпани през слънчева роса
и превъзмогвам всички разстояния-
били мечти от детски времена.
С назряла жажда кротко пия
от "извора" божествена любов.
И влива се в сърцето ми магия, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Random works
: ??:??