Nov 23, 2011, 10:02 PM

Безкръвно 

  Poetry » Other
930 0 17
“Завърни се от някъде, излъжи ме навеки”
Калин Донков
Не, не искам да ме лъжеш, ти никога не си го правил,
защото думите за теб са камъни – и ти обичаш да мълчиш.
Не се завръщай, до мене няма път, дори небе окаляно,
сега съм... някъде далеч от себе си, и свикнах да болиш.
Не искам да ме помниш, не вярвай, че за миг ще те забравя,
ти виждал ли си стара рана, забравила целувката на ножа.
И всички спомени тежат като прокоба, без да ги разравям.
И няма време, стрелка ръждива дълбае по безкръвната ми кожа.
Не искам нищичко от теб, освен отново в мене да ме върнеш,
да спра да бъда сянка нереална, спестена дума, нямо ехо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??