Тя е послушна.
Връща се
на мястото си,
щом ù кажеш
и напуска сцената,
когато трябва.
Тя е барабанен звън
по твоите ноти,
катраненото ти лице
след тежък ден
и вялата усмивка,
когато се погледнеш в огледалото.
Тя те търпи,
дори когато ти не можеш
и те обича на райета.
Тя те търси,
когато си сам
и когато не искаш да си
непотребен,
когато искаш да бъдеш просто
със някого
или просто до нея...
Тя има всичко,
но ти си нейната слабост,
ти си войник
на нейните радости
и пътник,
когато изпитва вина,
ти нямаш сили
да я направиш безсилна,
обезоръжен си
и падаш на шах,
а тя е отгоре,
изиграл си
всичките си козове
и вече си бита карта…
Поклони се,
ролята свърши,
и слизай от сцената.
Следващият, моля.
Тя би те обичала,
ако не беше толкова
вглъбен
да бъдеш друг,
да бъдеш чужд,
да мислиш толкова
разкрепостено,
тя би ти простила всичко,
ако не беше толкова
студен,
защото е кучка,
а ти си артист.
Безсмислено е
да я караш да се връща
Тя е различна,
тя те нарича
с безброй имена,
а ти си толкова безличен…
© Ивона Иванова All rights reserved.