Mar 4, 2009, 9:24 AM

Безличник 

  Poetry
665 0 3
 

Човек от улицата, безпризорен,

живеещ в кулата на замък, зад мъгли,

продал и малкото от себе си на другите,

сега без име е, без дух и без мечти.

 

Човек, допушващ пурата, изхвърлена

в канавката край пътния банкет,

а тя, с такива като него е препълнена,

докато се стапя пролетния лед.

 

Човек безличен, болен и подплашен,

от устремения победоносен вик,

със който Аз показвам, че съм важен,

като ценя животворителния миг.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??