---
Пак сме двама в безлунната нощ,
а небето по нощница слиза —
в този тих поетичен разкош,
в който с устни от теб свалям ризата...
Тя се стеле по две рамена,
шепне тайни в антрето на цокъла
и прегръща на пода една,
в миг отрекла и себе си рокля...
Отразени в очите, сноват
две ръце, но препълнени... с още!
И се лутат в интимния свят ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up