Пристъпи по мокри поляни,
гони вятъра в нощ без звезди
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак.
Всяка мечта бе поругана,
всяка мисъл - във клетка затворена.
Любовта като скитник остана,
да стои пред вратата залостена
на крепостта Безразличие.
Ето, чуваш ли - с вопли сподавени,
трепереща от вятъра навън - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up