БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили?
Едно парче мазилка от стената
на некролог във тъмното прилича.
С юмруци истерични по душата
ме стряска осъзнато необичане.
Навън луната - бледа оплаквачка -
вари звезди. Набъбват като жито.
Стената пада... Иска да ни смачка! ...