Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
Jul 7, 2013, 12:12 PM

Безметежно 

  Poetry » Love
668 1 0

Лежа така, едва,

а твоят бриз ме гали.

Безвременно се носи

душата на парцали.

 

Сега е кратко лято,

вълни и портокали.

И твоят шарен поглед,

загледан във морето,

неистово ме пари.

 

Хвани небето синьо,

в прегръдка да превари

галопа на конете

към сладки идеали.

 

Във танца на зората

слънца са се разляли.

Вълни и портокали.

Неистово ме пари.

 

6 юли 2013

София

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??