Oct 22, 2009, 9:45 PM

Безмислено... 

  Poetry » Love
891 0 6
Годините минаваха във писане,
във срещи и раздели... много бавно,
минаваха годините на искреност,
в които се изправях аз и падах.
Подритвах като куче суетата си,
подритван бях от хиляди жени,
но търсех истинската аз, едната,
и ти дойде, бе най-прекрасна ти!
Да, ти се престраши да бъдеш с мене,
животът ми бе тъмен като нощ,
но ти принцесо казваше, че ден е,
дори когато бях студен и лош. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??