По каменния път надежда няма,
загубени са там човешките души,
и гледаш празните черупки,
а си гледан само от слепци…
Накъде ли пътят мъртъв води,
към морето от изсъхнали сълзи,
там където само пустотата броди,
и се къпе в немите угаснали вълни…
Там звучи таз песен неизпята,
тъжен зов, прокълнат и нечут,
пак се дави в мрак зората,
а от огъня отново лъха студ…..