след един далечен sms
посветено
Безмълвие
Умираха последните ми залези,
безмълвно счупени в очите ми.
Подобно на разпятия, показани
са стълбовете. Но без зрители.
И жиците са празно петолиние,
безнотно зъзнещи във мъртво време
и вятърът пресъхнал е в зениците,
една сълза изплакана от мене,
за всички думи, дето са погребани, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up