В безмълвие на кървав хоризонт,
под залеза на богове мистични,
изпих от чашата горчивия живот,
преглътнах и утайката, и чувствата цинични!
В стихията живот на ТОЗИ свят
троших крила, обелих и колене,
въртях се в орбита на враг -
"приятел" със стрели от кал се целеше по мене.
В море от обич плувах и играх,
под ласките на изгреви изплувах,
напук възкръснах, вижте - оживях...
а птиците и залеза със хоризонта се целуват.
© Валка All rights reserved.