May 31, 2013, 4:32 PM  

Безмълвна реч 

  Poetry » Love
1117 1 3

на goblenka (Маргарита Ангелова)

 

По прашни облаци през годините скитах.

Бури жестоки в подземния град преживях.

На кораб от думи преплувах звездите

и в миг на надежда пред тебе се спрях.

Там, в очите и вътре в гърдите, съзрях.

Невиждана гледка в безмълвната  реч,

на бледите устни в застинал копнеж,

в наболия усет на потъмнели следи,

олтар и дечица, и житейски съдби.

Полъх на вятър погали ме пак.

Побутна ме в рамо: Хайде, върви!

Не спирай, когато намерил си свят

с обич заселен, макар непознат.

Йордан Малинов

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??