на goblenka (Маргарита Ангелова)
По прашни облаци през годините скитах.
Бури жестоки в подземния град преживях.
На кораб от думи преплувах звездите
и в миг на надежда пред тебе се спрях.
Там, в очите и вътре в гърдите, съзрях.
Невиждана гледка в безмълвната реч,
на бледите устни в застинал копнеж,
в наболия усет на потъмнели следи,
олтар и дечица, и житейски съдби.
Полъх на вятър погали ме пак.
Побутна ме в рамо: Хайде, върви! ...