Jun 4, 2007, 9:26 AM

БЕЗМЪЛВНА СЪЛЗА 

  Poetry
1007 0 17
Тихо е. Тъмно е в твойта душа.
Нещо прекъсна звънтящата струна.
Всяка раздяла  ти носи тъга.
Трудно е пак, със любов да си тръгнеш.

Не искаш да кажеш "сбогом" сега.
Да се простиш с обичта си голяма.
Спомен-предател, самотник в нощта,
той да те топли. Пареща рана.

Как да изтръгнеш без вик от съня
него. Заел  е главната роля.
Думите нежни, ръцете, гласа
в тебе са скрити. Още ги помниш.

Как да изтриеш мечтата, блена.
МостОвете стари  как да възвърнеш.
Безсилна си, скъпа, и за това
в безвмълна сълза ти се превърна.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??