По пръстите ми не останаха следи
от кожата ти матово-кафява,
очите ми - две парещи сълзи,
горят по-силно от жарава.
По устните ми няма спомен,
безмълвни са за миналото наше,
тъгата ми - товар огромен,
мълчи - не може нищо да разкаже…
Нощта - сега самотна и студена
бе нашето уединение...
От хилядите мисли уморена,
сънят е моето спасение! ...